В Община Троян могат да се посетят два специализирани музея и няколко малки музейни сбирки, събирани с обич от родолюбиви българи. Независимо от броя на експонатите и големината на експозициите, всички те поддържат живо историческото наследство и бита по тези земи.

Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства

Началото на музейното дело в Троян започва през 1924 година, когато учителят Власи Лингорски създава малка музейна сбирка в читалището на града. Първоначално изложението било разположено между книгите в библиотеката, но с времето сбирката се разраствала и това става причина  в последствие тя да се помещава в читалищния таван. След като става уредник на музейната сбирка, Андрей Шипковенски за пръв път всписва експонатите в инвентарна книга.
През 1933 година Троянската популярна банка урежда изложба на български занаятчийски произведения в Мюнхен, отзивите от която са прекрасни. Същата година банката урежда постоянна занаятчийска изложба в града, аранжирана лично от художника Александър Жендов. Именно за тази изложба може да се каже, че е предшественик на днешния Музей на занаятите.
В края на 50-те години на двадесети век градската музейна сбирка вече има солиден фонд от експонати, преобладаващата част от които са дело на троянските майстори. Подредени са в залите на старото читалище.
Решението за създаването на музея е взето през 1962 г. след научна
конференция за състоянието на занаятите в България. За място е избран град Троян като известен занаятчийски център.
През 1966 година е създадена творческата база на музея под името Ателие на троянските майстори - обединение на творци от различните занаяти.
Официално експозицията е открита през 1968 г. от председателя на БАН акад. Ангел Балевски, по повод 100 години от основаването
на Троян за град, и е разположена в сградата на първото троянско училище построено след Освобождението.
Музеят на народните и художествени занаяти и приложните изкуства е първия по вид и специфика в България. Той проследява историята и представя на своите посетители типичните черти за занаятите.
Експозицията на Музея на занаятите се състои от 11 зали. Във всяка от тях са представени различни занаяти - керамика, художествено дървообработване, металообработване, традиционни тъкани и облекла. За всеки от занаятите са показани инструмените за изработката, типичните шарки, орнаменти, техники, традиционните похвати, както и самите готови предмети.
Интерес за посетителите представляват въстановките на занаятчийски работилници, интериор на троянска къща и макет на занаятчийската улица.

Природонаучен музей с.Черни Осъм

През 1956 г. Илия Христов Илиев, местен учител по биология, с ученици от природолюбителски кръжок в училището започва проучвателна и събирателска работа. За онагледяване на уроците по биология са препарирани птици и бозайници, които се срещат в родния Балкан. Интересната сбирка, подредена в училищните коридори, привлича природолюбителите от цялата страна. През пролетта на 1976 г. сбирката е разположена в специално построена сграда и от 1 януари 1977 г. е преустроена в отдел "Природа" към Окръжния исторически музей гр. Ловеч, чак през 1992 г. придобива статут на Природонаучен музей.
В трите зали на музея са показани над 700 експоната. В атракционната зала са експонирани едри бозайници, има записи от песни на птици, рев на мечка, виене на вълк. В първата зала чрез фотоси са отразени природни забележителности от района. В остъклените витрини са представени всички видове риби, земноводни и влечуги, които живеят в Средна Стара планина. Голям интерес предизвикват колекциите от насекоми и показаните над 120 различни вида птици. На втория етаж в сградата на музея има витрини с големи фотоси, отразяващи средата, в която живеят бозайниците. Тук са показани семейство сърни, благородни елени, елен-лопатар, мечки, глигани, вълци, чакали, диви котки, бялки, златки и други. Целта на музея е да отрази фауната на Централна Стара планина. За един час в него могат да се видят толкова животни, колкото в природата трудно могат да се видят за десет години. Показвайки красотата и разнообразието на животинския свят, музеят е прекрасен кът за естетическо и екологично възпитание на своите посетители, възпитание в обич и загриженост за природата в България.

В Черни Осъм има още един музей, не толкова прочут като Природонаучния, но също толкова интересен. Експозицията е наречена от своя създател Дочо Нешков “Фотоархивна и битова сбирка” и представлява изключителна етнографска сбирка, представяща културно-историческото и природно наследство на селото. Влизайки вътре, посетителят бива посрещнат от образите на местните зевзеци – обикновени хора с големи сърца. Тук е пресъздадена старата черноосъмска сватба, люлката край огнището, селската софра, дървеният тъкачен стан, старият метох в центъра, малките занаятчийски работилнички и стружните край реката, водениците и казаните за варене на ракия, каракачанските стада из Балкана, а накрая - природните красоти на река Куманица и резервата “Стенето”. На тръгване стопаните изпращат своите гости с ароматен старопланински билков чай и домашно сладко от горски плодове.

Автентични музейни сбирки има и в селата Гумощник и Дебнево.
Музейната експозиция в село Гумощник се намира в двора на църквата "Св.Николай Летни". В момента там е единственото съхранено килийно училище в Ловешка област. Създадено през 1829 година, то е ограмотявало децата на селото повече от век. Днешният му реставриран вид датира от осемдестте години на изминалия век.
Килийното училище съхранява уникални предмети от онова време - първите чинове, плочите за писане, калемите, мастилниците и още много други предмети. На долния етаж на сградата е подредена музейна сбирка, представяща историята на селището, която със своите уникални запазени предмети представлява истинско културно богатство.
Музейната сбирка в село Дебнево, също като тази в село Черни Осъм, е дело на родолюбив българин и краевед - Пейо Дулев. Тя води своето начало от 1953 година, когато са изложени първите предмети - каменни чукове и брадви. Години по-късно, през 1983 година, след преустройство на изложбените помещения и допълване на сбирката с експонати, са обособени три раздела "Археология", "Етнография" и "Нова история".
След смъртта на създателя, музейната сбирка се поддържа от сина му, благодарение на който в музейния фонд вече има над 1100 експоната.